Кирил Аспарухов: Точка си слага човек, когато сам реши, други не могат да правят това вместо него
Редактор: Виолета Николаева
e-mail:
Снимки Личен списък
Преди няколко дни, в навечерието на Нова година, публикувахме изявление с варненския публицист и актьор Кирил Аспарухов. Ето продължението, което ви обещахме:
Кирил Аспарухов: на 72 години, роден под знака на Скорпиона, пенсионер.
Той не е единствено публицист, не е единствено водещ, освен танцьор, освен шоумен. Той прави всичко и то от сърце. С присъщ гений да обиграе всяка една обстановка в - живота и на сцената.
" ТОЧКА СИ СЛАГА ЧОВЕК, КОГАТО САМ РЕШИ, А НЕ ДРУГ ДА ПРАВИ ТОВА ВМЕСТО НЕГО ", споделя той в особено новогодишно изявление за " Петел ".
Роден в перлата на Юга – Петрич – градът на кестените, на поетите, на пророчицата Ванга, Кирил Аспарухов приключва гимназията в родния си град, а в Строителния институт - София / ВИСИ/ - специалността „ Геодезия, фотограметрия и картография ”. Работил е на автомагистрала „ Хемус ” и „ Аспарухов мост ”, архитект в Пожарна охрана „ Химпроект ”, бил е гл. експерт направление „ Култура ” в Община Девня, шеф на Културно-информационния център към НЧ „ Братя Миладинови ” – Петрич, рекламен шеф на държавна такса „ Ст. Бъчваров ” – Варна, водещ в радио Варна, а 18 години е едно от телевизионните лица на телевизия МСАТ и „ Черно море ”.
Издал е 21 книги с лирика и изявленията. Автор на доста от шоупрограмите в морската столица. Носител е на поредност от значими оценки сред които Награда Варна, Лентата на Кмета, Златна маска, Оперен Феникс, а тази година получи и „ Златен век – сребърен щемпел на Симеон Велики ” за приноса си в националната просвета.
Кирил Аспарухов – едно от знаковите лица на Варна. Творецът, който умее да оставя диря.
В навечерието на новата 2021 година, на празнично кафе той показа с " Петел " насъбрани наслади и болки, мемоари и очаквания. А аз ги споделям с Вас.
- Кои са най-ярките Ви мемоари от публицистиката и артистичната активност?
- От артистичната най-голямото самопризнание имам от Хачо Бояджиев, който призна че имам най-стойностната стратегия по Черноморието с латиноамерикански танци и вариететната певица Нина Иванова, аз танцувах и поднасях любовна поезия и вицове. Публиката беше от посетители по Черноморието, чужденци, само че те всичко разбираха и ни приветстваха. Като публицист доста са ми върховете, само че се гордея с това, че съм единствения, който интервюира „ Суингър Сингърс “. Те гостуваха на Варненско лято. Тогава интервюирах Жулиет Греко - Жужуб, макар телохранителите. Така се случи с Людмила Гурченко, която заведох в Девня. Над всичките ми изявленията откроявам това със Силви Вартан – френската звезда с български корени. Заплаших, че ще има бомба в зала Конгресна, в случай че не ми подсигуряват изявление с нея. И на другия ден единствено аз я интервюирах… Неповторими бяха срещите -интервюта с Патрик Дюпон, шеф на Гранд опера Париж, с Владимир Василиев, единственият притежател на Гран при от Балетния конкурс на Варна, със международните балетните звезди Наталия Безсмертнова, Ерик Вю Ан, Лойпа Араухо, Максимилиано Гера… Единствен във Варна интервюирах белгиеца Оскар Бентън, американския цигулар Руджиеро Ричи…А с българските звезди са още повече – Васил Михайлов, Тодор Колев, Тони Димитрова, Асен Блатечки, Калин Врачански, Виктор Калев, Герасим Георгиев-Геро, Захари Бахаров, Гинка Станчева, Емилия Радева… Много са. Истинско „ море ” от изявленията.
- Кое е първото, което желаете да питате своите събеседници?
- Нямам такова нещо. В момента скалъпвам. Научих се от Кеворк Кеворкян - моят преподавател, да виждам в очите и да чувам. От Невена Коканова съм схванал, че не би трябвало да запитвам три неща – кой каква религия изповядва, кой какви пари получава и кой какво прави под чаршафите. Ако го предразположиш, той самичък ще си каже и майчиното мляко. Трябва да бъдеш доброжелателен и в случай че умееш да направиш по този начин нареченото встъпление, в което и събеседника да почувства гъделичкането,твоята доброжелателност, той се отприщва. А това май го притежавам очевидно добре. Дори от сън да ме разсънят и да не знам кой е пред мен, аз няма да бъда неопитен. Ако си доброжелателен, ще намериш насочна точка. Всеки има болежка, всеки има наслада, възходи и падения. Всеки е уязвен, само че всеки е хуманен и желае да направи нещо, всеки мечтае.
_x.jpg )
- В задграничните ви завършения попада и Америка. Споделете усещанията си!
- Ако не бях ходил 4 пъти в Америка по 3 месеца, може би нямаше да бъда още по-широко скроен, още по-позитивен. Но аз отивах там да се развличам, да видя другари от шоубизнеса..Така минах през 12-те най-големи града на Съединени американски щати. В Щатите за пръв път гледах баскетбол, хокей, американски футбол, 8 стратегии на „ Цирк дьо Солей “. Влязох в „ Метрополитен “, изгледах Риголето, в Атланта гледах „ Травиата “. Бил съм на толкоз доста неща, които не съм позволил, че може и да ми се случат.А за тези завършения зад Океана даже не съм си мечтал.
- Какво научихте от американците?
- По-скоро научих от българите, които живеят в Америка това, че с цел да получават пари,те работят, само че в края на седмицата получават възнаграждението си. И не ги лъжат. После идват и пилеят парите в България.И там няма срамна работа. Лошото за мен е, че постоянно върша паралел – там и тук.И не натежават плюсовете за тук. Но там работят. Постигат по този начин наречената „ фантазия “. А българската фантазия?..
- Има ли по нещо, което запомняте от всеки един събеседник?
- Има, несъмнено. Детайли, изречения, усмивка, паузи…Научих се в последните ми журналистически години да предизвиквам на финала и огромно тестване беше, когато върших изявленията с национални поговорки – за пръв път в историята на България. Първата „ жертва “ ми беше Йорданка Кузманова. Всеки път, като идва във Варна, аз правех изявление.На следващото й посещение тя отхвърли, всичко ми била споделила, за всичко съм я питал…Това не съм те питал, не се давам. Кое?. Кратка пауза в мен и…изригнах - Крушата не пада по-далеч от дървото, ти къде падна? Отговори ми: Исках да падна в двора на комшиите, само че не съумях...Не питай старило, а теглило, ти кого питаш? Нито съм теглило, нито старило, само че никой не ме пита.... Всяка жаба да си знае гьола, кой е твоят мочур?... И по този начин пристигнаха страхотни поредици.
Накрая, когато към този момент имах телевизионния формат „ На брега “ и „ Минути за просвета “, ги питах: кой е твоят бряг? В метафоричен и в дословен смисъл – семейство, другарство, работа. А вашият въпрос към мен? – и това ги питах.
От всичките тези поредици има следи, знаци по пътя, както обичаше да се показва огромния публицист Атанас Свиленов. И тези изявленията за мене са повече от благосъстояние. А когато с признателност те настигат и феновете?...
- Кое от всичките тези занимания Ви подхожда най-вече?
- Когато танцувах спортни танци, това беше всеки понеделник, сряда и петък. Другите вечери танцувах в ресторати, в нощни заведения, в клубове… Всяка събота бях на басейн. Всяка неделя играех баскетбол. Всичко това беше един темпоритъм, до момента в който бях служащ на автомагистрала „ Хемус “ и в Девня. Като станах публицист, без да съм приключил публицистика, не съм пропущал кино, спектакъл концерт.Въпросът е да намериш време за всичко, с цел да не пропуснеш мигът, да бъдеш част от страстта, от празника, да почувства душата ти нужда от всичко това.И аз ги редувах – жадно и нетърпеливо.
- Как се вписва фамилията в тази стратегия?
- Вписва се, те са неизбежни. Дъщеря ми не потегли по моя път, беше призната публицистика, а приключи Икономическия. После стана стюардеса, само че пък за сметка на това е от най-емоционалните танцьорка на Бейли денс, което доста ме радва. Много е артистична, усмихва се превъзходно. Съпругата ми – нужното равновесие и озаптяване на увлечения и изхвърляния. Вече – пенсионерка като мене. Бивш ж.п кадър.
- От къде извира творчеството Ви?
- Все още съм извор и знам по какъв начин се става река. Един създател не може да изясни от къде идва това ентусиазъм, само че доминира болката, възприятието на отчаяние, че някой те е предал, че някой ти извива ръцете, злоупотребил е, а това е всеки ден. Е, на някои се поддавам да бъда използван. Отстъпвам, само че знам и по какъв начин да нападам. И всичко това е…извор на ентусиазъм.
- Като извършите едно претегляне не кантара, кои са повече – хубавите или неприятните мемоари?
- Ако не съм доброжелателен, ще натежат неприятните неща, само че като виждам хубавите неща, които ми се случват и желая да ми се случат, натежава положителното.
- Кое е обичаното Ви стихотворение?
- Стиховете за майка ми.
- И още един път за нашите читатели НОВОГОДИШНОТО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ПОСЛАНИЕ?
- Да бъдем в графата на живите и нужните. Да ни се случват още неповторими и живителни мигове под Слънцето и Луната. Да не се разделяме с фантазиите. И с детството. И да има на кой с усмивка да кажеш и „ Добър ден ” и „ Обичам те! ”
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
e-mail:
Снимки Личен списък
Преди няколко дни, в навечерието на Нова година, публикувахме изявление с варненския публицист и актьор Кирил Аспарухов. Ето продължението, което ви обещахме:
Кирил Аспарухов: на 72 години, роден под знака на Скорпиона, пенсионер.
Той не е единствено публицист, не е единствено водещ, освен танцьор, освен шоумен. Той прави всичко и то от сърце. С присъщ гений да обиграе всяка една обстановка в - живота и на сцената.
" ТОЧКА СИ СЛАГА ЧОВЕК, КОГАТО САМ РЕШИ, А НЕ ДРУГ ДА ПРАВИ ТОВА ВМЕСТО НЕГО ", споделя той в особено новогодишно изявление за " Петел ".
Роден в перлата на Юга – Петрич – градът на кестените, на поетите, на пророчицата Ванга, Кирил Аспарухов приключва гимназията в родния си град, а в Строителния институт - София / ВИСИ/ - специалността „ Геодезия, фотограметрия и картография ”. Работил е на автомагистрала „ Хемус ” и „ Аспарухов мост ”, архитект в Пожарна охрана „ Химпроект ”, бил е гл. експерт направление „ Култура ” в Община Девня, шеф на Културно-информационния център към НЧ „ Братя Миладинови ” – Петрич, рекламен шеф на държавна такса „ Ст. Бъчваров ” – Варна, водещ в радио Варна, а 18 години е едно от телевизионните лица на телевизия МСАТ и „ Черно море ”.
Издал е 21 книги с лирика и изявленията. Автор на доста от шоупрограмите в морската столица. Носител е на поредност от значими оценки сред които Награда Варна, Лентата на Кмета, Златна маска, Оперен Феникс, а тази година получи и „ Златен век – сребърен щемпел на Симеон Велики ” за приноса си в националната просвета.
Кирил Аспарухов – едно от знаковите лица на Варна. Творецът, който умее да оставя диря.
В навечерието на новата 2021 година, на празнично кафе той показа с " Петел " насъбрани наслади и болки, мемоари и очаквания. А аз ги споделям с Вас.
- Кои са най-ярките Ви мемоари от публицистиката и артистичната активност?
- От артистичната най-голямото самопризнание имам от Хачо Бояджиев, който призна че имам най-стойностната стратегия по Черноморието с латиноамерикански танци и вариететната певица Нина Иванова, аз танцувах и поднасях любовна поезия и вицове. Публиката беше от посетители по Черноморието, чужденци, само че те всичко разбираха и ни приветстваха. Като публицист доста са ми върховете, само че се гордея с това, че съм единствения, който интервюира „ Суингър Сингърс “. Те гостуваха на Варненско лято. Тогава интервюирах Жулиет Греко - Жужуб, макар телохранителите. Така се случи с Людмила Гурченко, която заведох в Девня. Над всичките ми изявленията откроявам това със Силви Вартан – френската звезда с български корени. Заплаших, че ще има бомба в зала Конгресна, в случай че не ми подсигуряват изявление с нея. И на другия ден единствено аз я интервюирах… Неповторими бяха срещите -интервюта с Патрик Дюпон, шеф на Гранд опера Париж, с Владимир Василиев, единственият притежател на Гран при от Балетния конкурс на Варна, със международните балетните звезди Наталия Безсмертнова, Ерик Вю Ан, Лойпа Араухо, Максимилиано Гера… Единствен във Варна интервюирах белгиеца Оскар Бентън, американския цигулар Руджиеро Ричи…А с българските звезди са още повече – Васил Михайлов, Тодор Колев, Тони Димитрова, Асен Блатечки, Калин Врачански, Виктор Калев, Герасим Георгиев-Геро, Захари Бахаров, Гинка Станчева, Емилия Радева… Много са. Истинско „ море ” от изявленията.
- Кое е първото, което желаете да питате своите събеседници?
- Нямам такова нещо. В момента скалъпвам. Научих се от Кеворк Кеворкян - моят преподавател, да виждам в очите и да чувам. От Невена Коканова съм схванал, че не би трябвало да запитвам три неща – кой каква религия изповядва, кой какви пари получава и кой какво прави под чаршафите. Ако го предразположиш, той самичък ще си каже и майчиното мляко. Трябва да бъдеш доброжелателен и в случай че умееш да направиш по този начин нареченото встъпление, в което и събеседника да почувства гъделичкането,твоята доброжелателност, той се отприщва. А това май го притежавам очевидно добре. Дори от сън да ме разсънят и да не знам кой е пред мен, аз няма да бъда неопитен. Ако си доброжелателен, ще намериш насочна точка. Всеки има болежка, всеки има наслада, възходи и падения. Всеки е уязвен, само че всеки е хуманен и желае да направи нещо, всеки мечтае.
- В задграничните ви завършения попада и Америка. Споделете усещанията си!
- Ако не бях ходил 4 пъти в Америка по 3 месеца, може би нямаше да бъда още по-широко скроен, още по-позитивен. Но аз отивах там да се развличам, да видя другари от шоубизнеса..Така минах през 12-те най-големи града на Съединени американски щати. В Щатите за пръв път гледах баскетбол, хокей, американски футбол, 8 стратегии на „ Цирк дьо Солей “. Влязох в „ Метрополитен “, изгледах Риголето, в Атланта гледах „ Травиата “. Бил съм на толкоз доста неща, които не съм позволил, че може и да ми се случат.А за тези завършения зад Океана даже не съм си мечтал.
- Какво научихте от американците?
- По-скоро научих от българите, които живеят в Америка това, че с цел да получават пари,те работят, само че в края на седмицата получават възнаграждението си. И не ги лъжат. После идват и пилеят парите в България.И там няма срамна работа. Лошото за мен е, че постоянно върша паралел – там и тук.И не натежават плюсовете за тук. Но там работят. Постигат по този начин наречената „ фантазия “. А българската фантазия?..
- Има ли по нещо, което запомняте от всеки един събеседник?
- Има, несъмнено. Детайли, изречения, усмивка, паузи…Научих се в последните ми журналистически години да предизвиквам на финала и огромно тестване беше, когато върших изявленията с национални поговорки – за пръв път в историята на България. Първата „ жертва “ ми беше Йорданка Кузманова. Всеки път, като идва във Варна, аз правех изявление.На следващото й посещение тя отхвърли, всичко ми била споделила, за всичко съм я питал…Това не съм те питал, не се давам. Кое?. Кратка пауза в мен и…изригнах - Крушата не пада по-далеч от дървото, ти къде падна? Отговори ми: Исках да падна в двора на комшиите, само че не съумях...Не питай старило, а теглило, ти кого питаш? Нито съм теглило, нито старило, само че никой не ме пита.... Всяка жаба да си знае гьола, кой е твоят мочур?... И по този начин пристигнаха страхотни поредици.
Накрая, когато към този момент имах телевизионния формат „ На брега “ и „ Минути за просвета “, ги питах: кой е твоят бряг? В метафоричен и в дословен смисъл – семейство, другарство, работа. А вашият въпрос към мен? – и това ги питах.
От всичките тези поредици има следи, знаци по пътя, както обичаше да се показва огромния публицист Атанас Свиленов. И тези изявленията за мене са повече от благосъстояние. А когато с признателност те настигат и феновете?...
- Кое от всичките тези занимания Ви подхожда най-вече?
- Когато танцувах спортни танци, това беше всеки понеделник, сряда и петък. Другите вечери танцувах в ресторати, в нощни заведения, в клубове… Всяка събота бях на басейн. Всяка неделя играех баскетбол. Всичко това беше един темпоритъм, до момента в който бях служащ на автомагистрала „ Хемус “ и в Девня. Като станах публицист, без да съм приключил публицистика, не съм пропущал кино, спектакъл концерт.Въпросът е да намериш време за всичко, с цел да не пропуснеш мигът, да бъдеш част от страстта, от празника, да почувства душата ти нужда от всичко това.И аз ги редувах – жадно и нетърпеливо.
- Как се вписва фамилията в тази стратегия?
- Вписва се, те са неизбежни. Дъщеря ми не потегли по моя път, беше призната публицистика, а приключи Икономическия. После стана стюардеса, само че пък за сметка на това е от най-емоционалните танцьорка на Бейли денс, което доста ме радва. Много е артистична, усмихва се превъзходно. Съпругата ми – нужното равновесие и озаптяване на увлечения и изхвърляния. Вече – пенсионерка като мене. Бивш ж.п кадър.
- От къде извира творчеството Ви?
- Все още съм извор и знам по какъв начин се става река. Един създател не може да изясни от къде идва това ентусиазъм, само че доминира болката, възприятието на отчаяние, че някой те е предал, че някой ти извива ръцете, злоупотребил е, а това е всеки ден. Е, на някои се поддавам да бъда използван. Отстъпвам, само че знам и по какъв начин да нападам. И всичко това е…извор на ентусиазъм.
- Като извършите едно претегляне не кантара, кои са повече – хубавите или неприятните мемоари?
- Ако не съм доброжелателен, ще натежат неприятните неща, само че като виждам хубавите неща, които ми се случват и желая да ми се случат, натежава положителното.
- Кое е обичаното Ви стихотворение?
- Стиховете за майка ми.
- И още един път за нашите читатели НОВОГОДИШНОТО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ПОСЛАНИЕ?
- Да бъдем в графата на живите и нужните. Да ни се случват още неповторими и живителни мигове под Слънцето и Луната. Да не се разделяме с фантазиите. И с детството. И да има на кой с усмивка да кажеш и „ Добър ден ” и „ Обичам те! ”
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ